Гордост, (пред)разсъдъци, и още нещо

Основният въпрос, който прайдът години наред поражда у мен е, какво представлява: политически стейтмънт, провокация или шоу. Или всички наведнъж.

Ако е политически стейтмънт, в него би следвало да участват хора като теб, мен, нея, обикновени и желаещи да заявят присъствието си, и подкрепата си. Както и това, че тези страшни нехетеросексуални хора не са толкова различни от всички останали, колкото тези останали си мислят.

Тогава откъде се появява платформата с перата, балоните и пъстрите костюми? Какво иска да ни каже тя?

Вариант 1: Шоу. За това у нас е доста рано. Ролята на гей-парад като шоу е на място там, където толерантността отдавна не е проблем, и околните също се забавляват, вместо да хвърлят камъни и коктейли “Молотов”

Вариант 2: Провокация. Смятам я за излишна и ненужна. Също така смятам, че тя набляга на различието, и на разединението, а не на това, че при всички видими и невидими разлики, участващите в този прайд са и желаят да бъдат част от това общество. Един вид вместо “Ние сме хора като вас, така че ни приемете” провокацията казва “Ние не сме като вас, направо сме ви като извънземни, но трябва да ни приемете, колкото и да ви дразни”. Което също е път, но дълъг, трънлив, и неприятен за всички.

Затова ще даря. Защото подкрепям всеки опит да се бори местната нетолерантност. Но няма да отида. В шествие правещо стейтмънт и подкрепа за него бих участвал. В шоу или провокация — не, благодаря.

<EDIT/>. Уточнение: В горния текст визирам мотивацията на организаторите, а не на присъстващите, и въпросната платфома, като част от организирана програма, а не казвам, че участниците в събитието трябва да тушират различията си, за да се харесат на масата.

 

P.S. Този постинг и мотивите за него нямат нищо общо с моята лична сексуална ориентация, затова моля и в коментарите да не обсъждаме нея, а това, което съм казал.