Щастието.
Самородно. Кратко. Крехко.
Често не успяваме да му се радваме, докато е тук, правейки се на възрастни, правейки планове, дори такива за самото бъдещо щастие… а то всъщност е било там, тогава, в миговете. В малките неща – поглед, усмивка, потупване по рамото. Усещаме, когато го загубим. Не забелязваме щастието, но липсата му е силно осезаема.
Leave a Reply