Върнах се на тази тема, прочитайки този постинг на Светла. Написах дълъг коментар, който щях да илюстрирам с долната песен. После открих, че тя го казва много по-добре, и го изтрих. Ще добавя само няколко думи:
Открай време си мисля, че интелигентните хора в тази страна си изграждаме “пашкули” в средата си (приятели, работа, хобита), които ни помагат да оцеляваме, но същевременно намаляват остротата на възприятието ни към това което се случва. Правим си средата поносима, но забравяме, че тя всъщност не е такава. Съответно не заемаме активна позиция по проблемите, които сме избрали да не забелязваме, защото иначе не бихме ги понесли. Понякога обаче те са толкова остри, че пробиват тази защитна бариера, за хубаво и лошо…
И пак да кажа очевидното: Има хора, за които стимулът за емиграция (и за повечето неща които правят) не е финансов.
Приятно (и надявам се, внимателно) слушане:
Nothing here
(E.John/B.Taupin)
I see the longing in your eyes
You always were the dreaming child
This house is old and torn apart
It holds no future, has no heart
The world is changing every day
But here they cling to their own ways
They taunt you with their cruel tongues
On you their callous jokes are hung
So much in you that I can sense
You hate them for their ignorance
I hate them for the ties that bind
Your freedom with their narrow minds
You’ll only suffer if you stay
These cold grey walls will have their way
I beg of you to free your mind
And leave this sinking ship behind
chorus
It’s in the past, they’ll always live
A crumbling future up ahead
And years of grief and bitter tears
I tell you that there’s nothing here
There’s nothing here, you don’t belong
You must escape while you’re still young
The path for you is bright and clear
I tell you boy there’s nothing here
The colours run so deep out there
Find joy to trade for this despair
Go seek the wonders of the stage
Of music and the printed page
This century is moving faster
Share the joke and hear the laughter
Find precious bodies for your bed
And chase the dreams inside your head
Knowledge waits for thirsty minds
Beyond these peasant Philistines
Whose world revolves around horse and cart
Who belch and jeer, and curse the odds
The time is now I beg of you
Cast off the old, embrace the new
Drink deep the life and love my son
And damn this house to kingdom come
chorus
Хмда, именно нефинансовият стимул за емиграция е сериозният, според мен. И затова ми беше думата. Не бих страдала толкова много, ако хората заминават просто за да печелят повече пари. Тъжното е, че много свестни хора заминават, защото тук не могат да се осъществят – било професионално, било личностно, било и двете. По този и подобни поводи, в последните дни много мислех за онзи пост на Борислав – “Профилактика на щастието”: “Извънидеологическото състояние на щастие е друга тема. Вероятно е и тема от друга социокултурна реалност.”
Да, и според мен този стимул е сериозният, повторих го тъй като другият се преекспонира. А постът на Борислав е много свързан, да.